Нека пътят се издигне да те срещне,
Нека вятърът винаги бъде у гърба ти,
Нека слънцето свети топло върху лицето ти,
Дъждът да капе нежно върху полетата ти.
И докато се срещнем отново,
Нека Бог те държи в дланта на Своята ръка.
Това е традиционно ирландско благословение (често приписвано на св. Патрик, макар че е по-вероятно по-късно). Неговия образ – път, вятър, слънце, дъжд – отразява земеделска, паломническа култура, където пътуването е било опасно, а природата – и дарител, и заплаха. Последният ред премества фокуса от природата към божествена защита: най-крайното укритие.
Чете се на раздялвания, сватби, похорони, диалвания, Нова година. Пее се (на различни мелодии). Отпечатва се на картички, плочи, татуирания. Неговата издръжливост свидетелства за универсалността на желанието: безопасно пътуване, меки условия, божествено пазене.