В тази празна стая седя сам,
Мислите ми се носят към теб, въпреки че отдавна те няма.
Спомням си дните, когато бяхме едно,
Смеещ се, живеещ, под слънцето.
Но сега теб те няма и аз съм изоставен,
Да скърбя и да скърбя, със сълзи на очи.
Липсва ми усмивката ти, нежното ти докосване,
Твоят глас, твоят смях, о, толкова много.
Говоря ти, въпреки че не можеш да чуеш,
Изливам сърцето си, проливам много сълзи.
Разказвам ви за моя ден, моите радости, моите страхове,
Иска ми се да си тук, за да изсушиш сълзите ми.
Знам, че си на по-добро място,
Но сърцето ми все още ме боли, жадувайки за лицето ти.
Никога няма да те забравя, скъпи приятелю,
Докато не се срещнем отново, нашата любов никога няма да свърши.