В тази празна стая
В тази празна стая, седя сам,
Мислете ми дрифат към теб, макар че си отишъл давно.
Спомням си за дни, когато бяхме едно,
Смях, живот, под слънцето.
Но сега си отишъл, и аз оставам,
Да скърбя и жаля, със сълзи в очите.
Липсва ми усмивката ти, нежното докосване,
Гласът ти, смехът ти, о, толкова много.
Говоря с теб, макар че не можеш да чуеш,
Изливам сърцето си, проливайки много сълзи.
Разказвам за деня ми, радостите ми, страховете ми,
Желая да си тук, да изсушиш сълзите ми.
Зная, че си в по-добро място,
Но сърцето ми все още боли, жадейки за лицето ти.
Никога няма да те забравя, мой драг приятелю,
Докле се срещнем отново, нашата любов никога няма да приключи.