Въпреки това, стихотворението носи и оттенък на меланхолия и трагедия, тъй като изследва темите за любовта, загубата, предателството и неизбежността на смъртта. Обречената романтика между разбойника и дъщерята на хазяйката, надвисналата опасност, пред която е изправен разбойникът, докато е преследван от закона, и крайният трагичен край създават усещане за тъга и копнеж в поемата.
Използването на ярки образи, лиричен език и емоционални сравнения и метафори допълнително подобряват настроението на стихотворението, което го прави богато и многопластово произведение на изкуството, което предизвиква смесица от емоции у читателите.