Шекспиров Сонет 29 проследява един от най-драматичните емоционални U-обороти в литературата.
Говорителят се чувства оставен от съдба, общество и себе си. „Deaf heaven“ игнорира неговите „bootless cries.“ Проклина състоянието си, завистливо към чуждите „art“, „scope“ и „friends“. „Almost despises“ себе си.
Споменът за обичания го дига „like to the lark at break of day arising / From sullen earth.“ Пее при небесните врати. Заключението е поразително: „For thy sweet love remembered such wealth brings / That then I scorn to change my state with kings.“
Превратът не е външен — никаква промяна в обстоятелствата. То е доброволен ментален обрат: „Haply I think on thee.“ Агенция в отчаяние. Поемът твърди, че вътрешното преобличане може да превъзвиши външното страдание.