Начало:Стихотворението започва с чувство на меланхолия и примирение. Говорителят оплаква изминалото време и неизбежното приближаване на смъртта, сравнявайки себе си с летен ден, който бавно отминава. Настроението е на тъга и приемане на смъртността.
Край:За разлика от мрачния тон в началото, краят на стихотворението придобива по-положителна и обнадеждаваща нотка. Говорителят намира утеха в идеята, че любовта му към лицето, към което се обръща внимание в стихотворението, ще оцелее след смъртта и ще продължи да живее дори когато физическото му тяло е загинало. Тази промяна в настроението внушава усещане за трансцендентност и силата на любовта да преодолява границите на смъртността.