Фразата идва от стихотворението на Ръярд Киплинг от 1919 г. „Боговете на копирачките заглавия“. „Копирачка“ беше ученическа тетрадка с отпечатани максими (заглавия) за преписване — универсални истини като „Огънът изгаря“, „Водата намокря“. Киплинг използва „Божията копирачка“ като метафора за природата: нейните закони (сезони, гравитация, причина-следствие) са заглавията, написани от Бог. Игнорирането им повиква беда; те са неизменният учебен план на реалността.