Стихотворението започва с директното обръщение на поета към читателя, питайки:"Кого наричаш черен? Аз ли съм?" Този въпрос незабавно поставя читателя в позиция да се сблъска с техните потенциални пристрастия. След това Софония дава поредица от примери за това как терминът „черен“ исторически е бил използван като унизителен термин, като се позовава на употребата му по време на трансатлантическата търговия с роби и потисничеството, пред което са изправени черните общности.
В поемата Софония подчертава сложността и нюансите на идентичността и оспорва тесните определения, наложени от обществото. Той отстоява гордостта и силата на чернокожата общност, заявявайки:„Аз съм черен и се гордея“. Стихотворението също се сблъсква с въпроси като полицейска бруталност, социално неравенство и необходимостта от колективни действия за премахване на системния расизъм.
Повтарянето на фразата „Who You Calling Black“ създава мощна структура на повикване и отговор, приканвайки читателя да се саморазсъждава и да поставя под въпрос собствените си пристрастия. Страстното изказване на Zephaniah и умелото използване на езика предизвикват усещане за неотложност, изисквайки обществото да обърне внимание и да предизвика всеобхватните ефекти на расизма.
В заключение, стихотворението на Бенджамин Зефания „Who You Calling Black“ служи като мощна критика на расизма и призив за социална справедливост. Чрез трогателно разказване на истории и мощен език стихотворението насърчава читателите да се противопоставят на предразсъдъците, да приемат разнообразието и да работят за създаването на по-приобщаващо общество.