Лиричната поэзия на Уилям Уордсуърт от 1804 г. (8 строфи по 4 реда) се обръща към кукувицата като вестника на пролетта и врата към детството. Подробно четене:
„О, радостен новеньо!“ — Апостроф към птица. Говорителят я чува, а не я вижда. Звукът извиква мигновена радост: „Те чувам и се радвам.“
„Три пъти добре дошъл“ — Тройно подчертаване. „Странник глас“ на кукувицата се движи през хълмове, долини, гори — вездеприсъствен, но неуловим.
Връщане в детството: „Ученически дни… Слушах, докато не улових звука.“ Птица свързва настоящето с миналото.
„Често на крило… скитам.“ Активното преследване като момче. Природата като игрище.
„И все още мога да те слушам.“ Непрекъснатост. Взрасното ухо все още приема чудото на момчето.
„Ти си мистерия.“ Птица никога не се вижда — само се чува. Нетелесен глас = гориво за въображението.
„Благословена птица! Земята, която обхождаме / Отново изглежда като фейерверк.“ Трансформативна перцепция. Обикновеният свят се омагьосва наново.
„О, нека никога… да не загубя видението.“ Молитва за запазване на детската рецептивност. Кукувицата = символ на неисказеното въображение.
Природата като машина на времето. Двунотният привик на кукувицата сбива 30 години. „Детето е баща на мъжа“ на Уордсуърт в миниатюра.