Ето няколко примера за образите на природата в стихотворението:
1. "Морето мени цвета си..."
2. "Вълните бият, бият безкрайно брега..."
3. „Летят чайките, летят...“
4. "Небето е синьо, облаците са бели..."
5. "Слънцето грее, вятърът духа..."
Чрез тези сравнения стихотворението създава усещане за връзка между вътрешния свят на говорещия и естествения свят. Морето се превръща в отражение на емоциите на говорещия, отразявайки приливите и отливите на техните чувства и мисли. Стихотворението предполага, че естественият свят може да осигури утеха и комфорт във времена на емоционален смут, предлагайки усещане за перспектива и напомняйки на говорещия за по-големите цикли на живота.
Като цяло силният модел на природни изображения, особено използването на морето като символ, създава богато и емоционално поетично изживяване, което изследва темите за промяна, емоция и връзката между индивида и естествения свят.