Стихотворението „Камомилен чай“ на Катрин Мансфийлд показва силен модел на природни образи, особено морето. Стихотворението структурира сравнения между емоционалното състояние на разказвача и природата, с морето като повтарящ се символ на промяна, течене и преход на времето.
Тези сравнения свързват вътрешния свят на разказвача с природата. Морето огледа преливите и отливите на чувства и мисли. Стихотворението подсказва, че природата предоставя утеха и перспектива по време на емоционално тревожне, напомняйки на разказвача за по-големите цикли на живота.
Общо взето, природните образи — особено морето като символ — създават богато, евокативно изследване на промяна, емоция и отношението на индивида към природата.