Ние винаги губехме неща:
ключовете от колата, чековишника, умовете си.
Веднъж, на почивка заедно,
губихме хотела — поне
за тези няколко панически минути
преди да се сетя
че ние
бехме карали
стотици мили.
Колко дълго след като си отиде
ще ми отнеме да науча твоето отсъствие —
губейки те тук.
Губейки те там.
И накрая осъзнавайки
че това, което е загубено
съм аз?