Стихът на Локхед слави разказването като технология за оцеляване:
Културно-пренаследствен, прехсторически: „В всяка култура, във всяко време / разказвачът говори.“
Историите транспортират: „превозват ни далеч / от тук и сега.“
„Историите са общата валута на човечеството“ — обработват траума, споделят бреме.
Съхраняват идентичност: „предавай думата... начина, по който бяхме.“
Разказвачът като творец: „плетe“, „пръсне“, „извиква.“ Артистичността призната.
Споделен нарратив = споделена човешност. „Ние сме историите, които разказваме един на друг.“
Шотландски фминин глас; устна традиция в печат. Представлениена поэзия — предназначена да се чува.