Живея и разпространявам течната си светлина.
Теча, но оставам, толкова неподвижен,
Вискозна прегръдка на всеки хълм.
Моят нюанс на тъмнината, дълбок и богат,
Пази тайни, които сърцето ми омагьосва.
Всяка капка шепне приказки необуздани,
Като през земните вени завинаги проклет.
Прозирам се през древен, изветрял камък,
История в мен, известна завинаги.
Дърворезни пътеки са тъмни и криволичещи
през дълбините, където намират шепот.
Моят аромат е ароматна мистична следа,
Безпроблемно разкриване на истории.
От светлините на лампата трепти топла прегръдка,
Към ревящи двигатели, задаващи темпо.
Храня гладните пламъци желание
Тъй като моята същност пази душата цяла.
Източник на топлина, успокояващ балсам,
В моята същност любовта и силата са спокойни.
В сенки драпирани нежно се плъзгам
Вечно присъстващ вечен прилив.
Аз съм маслото непоколебим поток,
През най-тъмните пътеки присъствието ми свети.