Уилям Шекспир съчини 154 сонета, всеки 14-редово стихотворение, обикновено написан в ямбичен петамитър с римова схема ABAB CDCD EFEF GG. Техните теми обхващат любов, красота, смъртност и разоренията на времето.
Мога ли да те сравня с лятен ден?
Ти си по-любезен и по-умерен:
Груби вятри треперят драгоценните бутони на май,
И лятът заема твърде къс срок:
Понякога твърде горещо окото на небесата свети,
И често неговата златна кожа се затянява;
И всяка красота от красота по някое време увяда,
От случай, или природната променяща се посока, необрезна;
Но твоето вечно лято няма да увядне
Нито ще загуби притежанието на онова, което притежаваш;
Нито смъртта ще се хвали, че блудиш в сенката ѝ,
Когато в вечни редове пред времето растеш:
Толкова дълго, колкото хора дишат или очи виждат,
Толкова дълго живи това, и това дава живот на теб.
Стихотворението демонстрира как стихът надхвърля променливостта на природата, давайки на любимият „вечно лято“ чрез трайната сила на поезията.