Ето пример за един от сонетите на Шекспир, сонет 18:
Да те сравня ли с летен ден?
Ти си по-прекрасна и по-умерена:
Бурните ветрове разклащат любимите майски пъпки,
И летният лизинг има твърде кратка дата:
Понякога твърде горещо окото на небето блести,
И често златистият му тен е помътнял;
И всеки панаир от панаир понякога запада,
Случайно или променящ се курс на природата, необработен;
Но твоето вечно лято няма да увехне
Нито да загубиш притежанието на това справедливо, което притежаваш,
Нито Смъртта ще се похвали, че бродиш в сянката му,
Когато във вечните линии към времето растеш,
Докато хората могат да дишат или очите могат да виждат,
Така дълго живее това и това дава живот на теб.
В този сонет Шекспир сравнява красотата на своята любима с тази на летен ден. Той обаче твърди, че любимата му е по-красива, защото лятото може да бъде мимолетно и подлежащо на промяна, а красотата на любимата му е вечна и никога няма да увехне. Сонетът завършва с известните редове „Докато хората могат да дишат или очите могат да виждат, Толкова дълго живее това, и това дава живот на теб“, изразявайки идеята, че красотата на любимия ще живее вечно чрез силата на поезията.