На повърхността, стихотворението създава спокойна атмосфера, тъй като тихите гласове изчезват в нощта, последвани от музикални звуци, които сякаш излизат от дълбините на природата. Шели споменава „щрихите на най-нежното му настроение“ и „щамовете на химни на серафимите“, които улавят един омагьосващ, мистичен момент.
Образно, стихотворението предизвиква усещане за преход от ежедневното към ефирното. Докато тихите гласове, представляващи обикновени разговори, изчезват, вниманието на говорещия е привлечено от света на музиката и песента. Това може да символизира трансформацията на ежедневните преживявания в артистични и духовни сфери, където звуците стават почти божествени и надхвърлят човешките граници.
Символично, стихотворението носи по-дълбоки метафизични теми. Говорителят обмисля силата на музиката да пренася душата отвъд физическите граници. Музиката се описва като същност, която се намира в душата, подобно на представата на Платон за вечните форми, които съществуват отвъд сферата на физическото възприятие.
Духовно, стихотворението предполага, че чрез музика човек може да достигне до по-висши сфери на съзнанието и да се свърже с божествения източник на творението. Шели намеква за безсмъртието и универсалността на музиката, която може да надживее човешкото съществуване и да обхване вселената.
Като цяло, „Music When Soft Voices Die“ представя комплексно изследване на връзката между земните преживявания, музиката и пътуването на душата към трансцендентност и връзка с божественото.