Поемата „Лисадел“ на У. Б. Йитс използва смес от перфектни (пълни) и слънт (близки) рими:
Тази комбинация създава музикално, леко неутрално звучене, което огледа темите на памет, загуба и угасване на величието на англо-ирландската аристокрация.