Изначално нежелано, Титуба – уязвима като робин чужденец – се сблъсква с интензивно натиск и заплахи. Тя фалшиво признава, за да се спаси, ставайки жртвеник. По хода на пiesaта се превръща от покорна в непокорна, подвикващ легитимността на съда и разкриващ несправедливостта. Нейният арк огледа темите на пiesaта за власт, принуждение и морална корупция.