Свещения сонет X на Джон Дон (Смърт, не хвали се, 1633) се отваря с дерзък апостроф към олицетворената Смърт:
Смърт, не хвали се, макар че някой са те наричали
Могъща и страховита, защото не си така;
„Смърт, не бъде аrogантна.“ Говорителят заповядва на Смъртта да не се хвали с възприетата си сила.
Дон, англикански дойн, преобръща смъртта през Павилова теология (1 Коринтяни 15): смъртта е „последният враг“, унищожен от Христовото възкресение. Сонетът реализира теологическата победа чрез поетска остроумие.
Възстановителен, остроумен, състрадателен — не устрашен. Смъртта е намалена от тиран до „бедна смърт“, след което до нищо.