В извадката от Гърбеца на Едгар Алън По, разказвачът е погълнат от отчаяние. Той вярва, че никога няма да избяга от мъката на спомените си за Леонор, нито от навистващото присъствие на гърбеца, който повтаря „Никога повече.“
Това убеждение отразява неговата скърбяща психика в този момент — но може да не е постоянно през цялото стихотворение. Психичното състояние на разказвача oscilliра между безнадеждност, отчаянно питане и мимолетна рационалност. Гърбецът става огледало на jego собствена неумолима скръб.
По използва този психологичен спад, за да разследва как скръбта може да фиксира ума върху единичен, мрачен извод.