"Заяцът" размишлява за срещата на поетесата в селото с заек. Изследва природа, красота и мимолетността на живота. Поетесата е ударяна от грацията и уязвимостта на заека; стихотворението завършва меланхолично, когато заекът изчезва. То прославя природата и подканва за ценяване на обикалящата ни красота, докато можем.