Морякът, Странникът и Жалбата на жената (всички от 10-ви век, Книга на Екзетър) образуват триангулация на изгонването. Едно и също състояние — wraeclast (мъчително пътуване) — три различни субективни позиции.
| Измерение | Морякът | Странникът | Жалбата на жената | |
|---|---|---|---|---|
| Говорител | Моряк (доброволен екзил) | Васал (господар умрял) | Жена (мъж я изгони) | |
| Причина | Повик / hyht (тоска за морето) | Смърт на господара → без господар = без идентичност | Предателство на роднините на мъжа / кърваво разбранство | |
| Окружение | Океан — елементарен, вертикален, безвремен | Суша — руини, зима, памет за мидовската зала | Земна пещера / под дъб — домашно, закапан | |
| Тон | Стоически, проповеднически, се обръща към Бог в края | Елегичен, философски, поема за мъдрост | Съвсем личен, проклина съперничката | |
| Разрешение | Трансценденция: „Бой се от Бога, пази вяра“ | Стоическо приемане: „Съдбата е решена“ | Няма — приключва в активна скръб |
Жалбата на жената е единственият женски глас в Книгата на Екзетър. Неят екзил е домашен затвор (пещера/земя) — а не отвореният път/море. Неят скръб е сексуализирана („отдяването на мъжа ми… ложе на сълзи“). Тя проклина съперничката си — агенция в речта, отказана в живота. Поемата е контрархив на мъжкия героичен кодекс.
Изгнанието е мета-условие на модерността: миграция, изместване, дигитално отчуждение, екологична загуба. Тези поеми са първата литература на бежанеца — написани на език, ставащ английски, от хора, ставащи изгнаници в собствения си език.