Arts >> Изкуство и развлечения >  >> Книги >> Поезия

Изгнание в „Книгата на Екзетър“: Три гласа, едно състояние

Триптихът на англосаксонското отчуждение

Морякът, Странникът и Жалбата на жената (всички от 10-ви век, Книга на Екзетър) образуват триангулация на изгонването. Едно и също състояние — wraeclast (мъчително пътуване) — три различни субективни позиции.

Обща архитектура (Константите)

  1. Емоционална интензивност: Скорбта не се описва, тя се изпълнява в дъха на стиха. „Уморил съм се да нося / уморито сърце…“ (Морякът).
  2. Отделяне: Доброволно (Морякът: „сърцето ми започна да бие / за солените вълни“), Насилствено (Странникът: „смъртта взе господара ми“), Предадено (Жената: „мъж ми… ми заповяда да пребивавам тук“).
  3. Разделяне: От comitatus (воинска дружина), mag (роднина), freond (приятел). Социјалното „аз“ е ампутирано.
  4. Отчуждение: Ландшафтът е враждебен — море (лед, вятър), земя (изморозяващи студ, руини), зала (празна, заключена). Природата огледала вътрешната пустота.

Различни вектори (Променливите)

ИзмерениеМорякътСтранникътЖалбата на жената
ГоворителМоряк (доброволен екзил)Васал (господар умрял)Жена (мъж я изгони)
ПричинаПовик / hyht (тоска за морето)Смърт на господара → без господар = без идентичностПредателство на роднините на мъжа / кърваво разбранство
ОкружениеОкеан — елементарен, вертикален, безвременСуша — руини, зима, памет за мидовската залаЗемна пещера / под дъб — домашно, закапан
ТонСтоически, проповеднически, се обръща към Бог в краяЕлегичен, философски, поема за мъдростСъвсем личен, проклина съперничката
РазрешениеТрансценденция: „Бой се от Бога, пази вяра“Стоическо приемане: „Съдбата е решена“Няма — приключва в активна скръб

Гендерната разлика

Жалбата на жената е единственият женски глас в Книгата на Екзетър. Неят екзил е домашен затвор (пещера/земя) — а не отвореният път/море. Неят скръб е сексуализирана („отдяването на мъжа ми… ложе на сълзи“). Тя проклина съперничката си — агенция в речта, отказана в живота. Поемата е контрархив на мъжкия героичен кодекс.

Защо те все още говорят

Изгнанието е мета-условие на модерността: миграция, изместване, дигитално отчуждение, екологична загуба. Тези поеми са първата литература на бежанеца — написани на език, ставащ английски, от хора, ставащи изгнаници в собствения си език.

Поезия

Related Categories