Една **мелоди** (френски, „мелодия“) е **соло вокален парче с пиано акомпаниамент**, в което едно стихотворение е поставено на музика така, че музиката *проектира настроението, образа и структурата на стихотворението*. Това е френският еквивалент на немския **Лид** — но сISTINCT естетичен ДНК.
| Аспект | Лид (немски) | Мелоди (френски) |
|---|---|---|
| Традиция | Шуберт, Шуман, Брамс, Волф, Штраус | Форе, Дебюси, Дюпарк, Шосон, Пуленк, Равель |
| Поетичен източник | Гете, Хайне, Айхендорф, Мьорике — романтичен лирик | Верлен, Бодлер, Маларме, Валери — символист/парнасиан |
| Роля на пианото | Равноправен партньор; често симфоничен, илюстративен | Колористичен, атмосферен; „оркестров в миниатюра“ |
| Вокална линия | Декламаторна, речева, широк обхват | Лирична, мелизматична, плаваща, тясен теситура |
| Хармония | Функционална, тонална, след което хроматична | Модална, цял тон, разширена терциана, нефункционална |
| Естетична цел | Психологичен драма, разказов път | Етерно предложение, *корреспонданс* (Бодлер), парфюм в звук |
Репертоарът на мелоди учен певици **легато, цвят, дикция и изкуството на *предложение***. Уча пианисти **войсинг, педал и дишане с певеца**. То е лабораторията на *камерна музика за две* — където стихотворението не е „поставено“, а *превръщано*.