„Break, Break, Break“ е стихотворение от Алфред, лорд Тенисън, публикувано през 1842 г. Това е кратка лирика, която оплаква загубата на любим човек и преходния характер на живота.
Стихотворението започва с говорещия, стоящ на брега, гледайки как вълните се разбиват в скалите. Повтарящият се звук на разбиващите се вълни създава усещане за ритъм и неотложност, отразявайки емоционалното състояние на говорещия. Говорителят е изпълнен с мъка и копнеж по човека, когото са изгубили, и те виждат вълните като метафора за собствената си скръб. Използването на асонанс и алитерация в първата строфа засилва музикалността на стихотворението и допринася за неговото емоционално въздействие.
„Счупи, счупи, счупи,
На твоите студени сиви камъни, о, море!"
Втората строфа измества фокуса върху спомените на говорещия за миналото, когато са били с човека, когото са изгубили. Лекторът си спомня споделените щастливи моменти и красотата на природния свят, който са изживели заедно. Тези спомени са в контраст с настоящия момент, който е изпълнен с тъга и загуба. Използването на ярки изображения и сетивни детайли от страна на говорещия съживява миналото, правейки загубата още по-трогателна.
„Но нежната благодат на ден, който е мъртъв
Никога няма да се върне при мен."
В третата и последна строфа говорещият се връща към настоящия момент и разсъждава върху преходността на живота. Те осъзнават, че всичко в живота е временно и че дори най-красивите и съкровени моменти с времето ще изчезнат. Това осъзнаване носи усещане за примирение и приемане, тъй като говорещият разбира, че трябва да премине от скръбта си и да намери утеха в спомените от миналото.
„Защото хората могат да идват и хората могат да си отиват,
Но аз продължавам завинаги."
„Break, Break, Break“ е силно и вълнуващо стихотворение, което изследва темите за скръбта, загубата и преходния характер на живота. Чрез използването на ярки образи, асонанс и алитерация стихотворението създава дълбоко емоционално въздействие и предава сложните чувства на говорещия на скръб, копнеж и приемане. Вечното послание на стихотворението и универсалните теми го превърнаха в класика на английската литература, продължавайки да резонира сред читателите по целия свят.