Стихотворението започва с реда „Малките неща са страхотни“, задавайки тона за изследване на темата за величието в привидно незначителните аспекти на живота. Поетът използва поредица от примери, за да илюстрира тази идея, като радостта в усмивката, топлината на докосването и красотата на едно цвете. Тези примери подчертават, че истинското величие може да се намери в прости удоволствия и моменти на човешка връзка.
В цялото стихотворение Italiander подчертава контраста между голямото и малкото, значимото и незначителното. Той предполага, че обществените норми често приравняват величието с власт, богатство и постижения, пренебрегвайки стойността на простотата и смирението. Поетът обаче твърди, че истинското величие се крие в прегръщането и цененето на малките неща, които носят радост, удовлетворение и смисъл на живота ни.
Стихотворението засяга и идеята за непостоянството и преходността. Италианецът признава, че малките моменти, които празнува, са мимолетни и може да не траят вечно, но въпреки това той намира красота в тяхната временна природа. Той предполага, че именно в тези мимолетни моменти можем да открием същността на величието и да изпитаме пълнотата на живота.
Като цяло „Little“ от Ролф Италиандер е провокиращо размисъл стихотворение, което предизвиква конвенционалните идеи за величие и значимост. Той приканва читателите да оценят красотата и стойността на малките, обикновени моменти, които често остават незабелязани в преследването на големи постижения. Стихотворението ни насърчава да прегърнем и празнуваме малките неща, които носят радост, любов и смисъл на живота ни, като признаваме, че истинското величие не се крие във външните постижения, а в богатството на ежедневните ни преживявания.