Фигуративен език в "Ромео и Жюлиет": пет ключови примера
- Метафора: "Но, тихо! Каква светлина през онзи прозорец пробива? Това е изтокът, и Жюлиет е слънцето." (II.ii.2–3)
- Сравнение: "Моята щедрост е безгранична като морето, / Моята любов е така длабока..." (II.ii.136–138)
- Олицетворяване: "Когато той бележи ленивите облаци / И плува по гърдите на въздуха." (III.ii.59–60)
- Хипербола: "О, не клети при луната, непостоянната луна..." (II.ii.109)
- Оксюморон: "О бъркаща любов, О любяща мраз, / О тежка лекост, сериозна нищожест..." (I.i.175–176)