„Червената количка“ е стих на 20-вековния американски поет Уилям Карлос Уилямс (1883-1963). Написан през 1920-те години, произведението е широко разглеждано като повратна точка в еволюцията на имажистката школа на писане, по-нататъш популяризирана от съвременника и близкия приятел на Уилямс – Езра Паунд.
Уилям Карлос Уилямс е роден в Рътерфорд, Ню Джърси. По време на живота си, Рътерфорд беше успешен лекар, драматург, романист и политически есеист.
Имажизмът е дефиниран като сбито, концентрирано писане с точен образен опис, представен с липса на личен фокус от страна на поет. Ясният, линеен стил на „Червената количка“ е отразение на жанра. Чередуващата се три- и едно-думна структура на редовете е особено ригидна, но описателните думи в нея са вълнисто и романтични.
„Червената количка“ дебютира в събирането на поезия на Уилямс „Пролет и всичко“, публикувано от Contact Publishing през 1923 г. Според Poetry Foundation, личното впечатление на Уилямс за успеха на книгата беше дълбоко. Въпреки че не беше книга с голяма продажба в то времето, много вярваха, че Уилямс смяташе, че това е неговият творчески връх. Фактически, той ще прекара голяма част от кариерата си в чудене дали успеха на книгата може да бъде дублиран – подвиг, който Уилямс дори не ще опита 10 години, до издаването на „The Cod Head“ през 1932 г.
Литературният критик Хюн-Янг Чо отбелязва, че липсата на какъвто и да е личен или емоционален изказ поставя интензивен акцент върху обекта под ръка, а именно – самата червена количка. Това е характерно имажистки. Цветовете, формите, обкръжението и формите на основния обект на стиха са от най-голямо значение.
Тематикът на Уилямс, количката, е удивително различен от този на друга поезия от ерата му и е друг пример за имажисткия стил на работата. Уилямс илюстрира инструмент на индустрията като нещо, способно на красота и на обкръжение от красота. Тази идея е ключова за дълголетието и признанието на „Червената количка“ като монументален момент в поезията и в американското писане.