Ранни пионери:
* Раджа Рамохан Рой (1772-1833): Смятан за бащата на съвременна Индия, той оспорва религиозните догми и се застъпва за свободата на изразяване, полагайки основите за по-отворена медийна среда.
* Бенгалският ренесанс (19 век): През този период се появяват вестници като *Samachar Darpan* и *Bengal Gazette*, които оспорват британското колониално управление и насърчават социални реформи.
Националистическа борба:
* Индийски национален конгрес (основан 1885): Конгресът използва вестниците като платформа за разпространение на своето послание и организиране на съпротива.
* Махатма Ганди: Ненасилственото движение на Ганди силно разчиташе на вестниците за разпространение на посланието му, мобилизиране на обществеността и насърчаване на независимостта.
* Други видни лидери: Няколко други лидери, като Бал Гангадхар Тилак и Лала Лайпат Рай, също изиграха решаваща роля в използването на пресата като оръжие срещу колониалното управление.
След независимостта:
* Джавахарлал Неру (първи министър-председател): Докато някои твърдят, че той е настоявал за цензура на пресата, той също така е признал важността на свободната преса и е положил основите за силна медийна среда.
* Появата на независими медии: След независимостта се появиха нови медийни къщи, които допълнително допринесоха за разнообразието и независимостта на индийската преса.
Като цяло:
Освобождаването на индийската преса е сложен и продължителен процес. Не става въпрос за отделен човек, а за колективните усилия на онези, които се осмелиха да оспорят властта, да поставят под въпрос статуквото и да се застъпват за свободата на изразяване.
Важно е да се отбележи, че докато пресата придоби значителна свобода, все още има продължаващи дебати относно свободата на пресата в Индия. Предизвикателства като правителствен натиск, корпоративно влияние и автоцензура продължават да съществуват.