Аргументи за сътрудничество:
- Стилистични прилики: Някои учени са анализирали литературните стилове на Шекспир и Бейкън и са открили определени прилики в лексиката, фразеологията и реторичните похвати. Тези прилики се тълкуват като доказателство, че двамата писатели може да са споделяли идеи или да са си сътрудничили по определени произведения.
- Споделено знание: Пиесите на Шекспир и писанията на Бейкън показват задълбочени познания по различни теми като философия, право, наука и дворцов живот. Някои твърдят, че е малко вероятно един човек да притежава толкова широк спектър от експертиза, предполагайки възможността за сътрудничество между Шекспир и Бейкън, който е известен с интелектуалните си занимания.
- Биографични връзки: И Шекспир, и Бейкън са били активни по време на епохата на Елизабет и Яков и са се движели в подобни социални кръгове. Те имаха общи познати и бяха запознати с едни и същи исторически събития. Тези косвени доказателства са използвани в подкрепа на идеята за възможно сътрудничество между двамата.
Аргументи против сътрудничеството:
- Липса на преки доказателства: Въпреки задълбочените проучвания и изследването на исторически документи, няма окончателно доказателство, че Шекспир и Бейкън някога са работили заедно или са обменяли идеи. Не са намерени съвместни ръкописи или кореспонденция между двамата.
- Разлика в стиловете на писане: Въпреки че са отбелязани някои прилики в стила, има и значителни разлики в стиловете на писане на Шекспир и Бейкън. Езикът на Шекспир често е метафоричен, поетичен и богат на въображение, докато стилът на Бейкън е по-философски, логичен и есеистичен.
- Репутацията на Шекспир: Шекспир е бил успешен и известен драматург през живота си и няма индикации, че се е нуждаел или търсил помощ от друг писател. Неговите съвременници признават и празнуват неговия гений и няма слухове за сътрудничество през неговата епоха.
- Секретност и риск: Ако Шекспир и Бейкън наистина са си сътрудничили, това би било рисковано начинание, особено като се има предвид строгата социална йерархия и потенциалните последици за кариерата и на двамата. Запазването на такова сътрудничество в тайна би било предизвикателство и можеше да има тежки последици, ако бъде разкрито.
В крайна сметка въпросът за сътрудничеството на Шекспир и Бейкън остава въпрос на предположения. Докато доказателствата, представени от двете страни, са убедителни, няма убедителни доказателства, които окончателно да подкрепят или опровергаят теорията. Това е тема, която продължава да вълнува литературните ентусиасти и учени и дебатът вероятно ще продължи още много години.