Алоизия Вебер (1760–1839) заема уникална ниша в музикалната история: жената, зачупила сърцето на млад Моцарт, вдъхновила някои от най-блестящите му вокални създавания и stala негов невест – сестра на жената, с която той накрая се женя. Жivotът ѝ проследява траекторията наодарен артист, навигиращ ригидните йерархии на 18-ти век музикален живот.
Родена в Цел им Визентал, Алоизия се обучава под баща си, Фридолин Вебер, суфлиер и нотен копист. На 17 г. дебитира при Мюнхенския дворцов опера, печелейки похвали за ловкост, обхват и драматичен инстинкт. Моцарт, тогава 21, среща семейство Вебер в Манхайм (1777) и се влюбва в Алоизия – съчинява концертните арии Alcandro, lo confesso (K. 294) и Popoli di Tessaglia (K. 316) специално, за да демонстрират нейните стратосферни високи ноти и колоратурни фейърворки.
Моцарт предложи; Алоизия прие. Но Леополд Моцарт, опасав се от нестабилността на семейство Вебер и кариерата на сина, интервентира. Ангажираностът се разпадна през 1781 г. Алоизия се женя за Йозеф Ланге, дворцов актьор и художник, през 1783 г. Моцарт, възстановен, се женя за по-младата ѝ сестра Констанце през 1782 г. – съюз, даващ шест деца (две оцеляли) и траещ до смъртта му.
Алоизия пее премьери на Моцарт, Глук, Салиери през Виена, Прага, Лайпциг. Се оттегля от сцената през 1790 г., превключва към учене на пиано и глас във Виена. Нейни ученици включват пианистка-композиторка Софи Хайбел (нея невистка). Преживява Моцарт с 48 години, пазейки неговото наследство и собственото си място в него.
Намаляване на Алоизия до „почти невеста на Моцарт“ изтрива грозен артист. Тя преговаря прехода от дворцов слуга до уважаван професионал, оформя вокалните идеали на ерата си и заякорява музикална династия – нейните сестри Констанце и Йозефа също пеят професионално. Ариите на Моцарт за нея остават еталон за сопрано виртуозност. Алоизия Вебер си заслужава собствените аплодисменти.