Произведения на математика Георг Ц. Сеге (1895–1985)
Георг (Гебър) Сеге е унгарско-американски математик, главна фигура в ортогоналните полиноми и математическата физика. Да не се бърка с Георги Секереш.
Основни книги
- Ортогонални полиноми (1939, AMS Colloquium Publications Vol. 23) — Класическото трактат; 4-то изд. 1975.
- Задачи и теореми в анализа (с Поля, 1925/1972) — Класическа задача книга.
- Функции на комплексна променлива (с Ноп, 1932).
- Събрани трудове на Г. Сеге (ред. Р. Аски, 1982, 3 тома).
Ключови статии / Теми
- Сегево ядро (Харди пространства, Бергман пространства).
- Сегева гранична теорема (Теплицов определители).
- Ортогонални полиноми на единичната окръжност (OPUC) — Верблунски коефициенти.
- Асимптотика на ортогонални полиноми (Най-стръмна сходност, Риман-Хилберт).
- Екстремални проблеми в теорията на функциите.
Награди и чести
- Шовене приза (1925, с Поля) — MAA експозиторско писане.
- Член: Национална академия на науките, Американска академия на изкуствата и науките.
- Професор: Стънфорд (1946–1965), Вашингтон университет (1939–1946), Берлин/Кенигсберг (преди 1936).
- Доктор: Виена 1918 (Фойер).
Наследие
Работата на Сеге лежи в основата на: сигнална обработка (линейна предсказуемост), теория на случайни матрици, спектрална теория, теория на приближение. „Сегево условие“ (лог-интегрируемост) е фундаментално в хармоничния анализ.
Бележка: Входът посочва „Leçons sur les Fonctions Hypergeometriques“ — вероятно объркване с друг автор (напр. Гурса). Сеге не е писал това.