От самото начало като народен танц, валсът е приет в аристократичното общество, когато е въведен от френската императрица Йожени в началото на 19 век. Популярността му продължава да расте в цяла Европа и Америка и остава един от най-популярните бални танци днес.
Музиката на валса обикновено се характеризира с мек 3/4 такт, като първият такт е акцентиран. Често се придружава от струнни инструменти, като цигулки, виоли и виолончела, и от дървени духови инструменти, като кларинети и флейти.
Валсовете могат да бъдат или инструментални, или пеещи. Някои от най-известните валсове включват „Синият Дунав“ от Йохан Щраус II, „Валс на цветята“ от балета „Лешникотрошачката“ на Чайковски и „Очарователен ритъм“ от Джордж Гершуин.