Кулминацията на историята настъпва, когато Мандо подпалва оризовото поле. Този акт символизира неговото неподчинение срещу потисническите социални и икономически структури, които го държат в обедняване. Изгаряйки полето, Мандо не само търси лично освобождение, но и инициира потенциално колективно пробуждане. Огънят се превръща в катализатор за промяна, фар на надежда, който може да вдъхнови други селяни да се надигнат и да предизвикат несправедливите системи, които са ги държали в плен от поколения.
Кулминацията на "Dahong Palay" е едновременно кулминация на вътрешните борби на Мандо и мощна метафора за социална революция. Той бележи ключов момент в разказа, тъй като тласка Мандо и другите селяни към несигурно, но потенциално трансформиращо бъдеще.