Най-ранните доказателства за танц датират от около 9000 г. пр. н. е. в Индия. Картини от този период изобразяват хора, танцуващи в кръг около огън и предполагат, че танцът вече е бил значителна част от човешката култура.
Древни танци
В древна Гърция танцът се е смятал за форма на изкуство и често се е изпълнявал в религиозни церемонии и театрални постановки. Гърците са разработили много различни видове танци, включително валс, танго и фламенко.
Средновековни танци
През Средновековието на танците се е гледало като на несериозно занимание и често е било потискано от църквата. Въпреки това, някои танци оцеляха и се развиха, като кръглото и коледната песен.
Възрожденски танци
През Ренесанса танцът преживява възраждане и отново се смята за важна форма на изкуство. През този период са създадени много нови танци, включително балет, мазурка и ча-ча.
Модерни танци
През 20-ти век танцът продължава да се развива с появата на нови стилове като джаз танци, степ танци и брейкданс. Днес танцът е глобален феномен, харесван от хора от всички възрасти и култури.
Ето хронология на някои от ключовите развития в историята на танца:
9 000 пр.н.е.: Картини в Индия изобразяват хора, танцуващи в кръг около огън.
5000 пр.н.е.: Първо доказателство за танц в Китай.
3000 пр.н.е.: Египтяните започват да използват танца като форма на религиозно изразяване.
1500 пр.н.е.: Танцът се превръща във форма на забавление в Гърция и Рим.
12 век: Кръстоносните походи донасят нови форми на танц в Европа.
15 век: Ренесансът вижда възраждане на интереса към танца.
17 век: Балетът се развива във Франция.
18 век: Балните танци стават популярни в Европа.
19 век: Джаз танцът и степ танцът се появяват в Съединените щати.
20-ти век: Развиват се модерният танц и постмодерният танц.
Танцът продължава да се развива днес, като ежедневно се създават нови стилове и форми.