Някои често срещани примери за статично движение в танца включват:
- Танцьор, който държи поза, като например балетист в арабеска или модерен танцьор в изкривена форма.
- Група танцьори, образуващи живи сцени, където създават жива картина чрез замръзнали позиции.
- Хореограф, умишлено използващ неподвижността като хореографско средство, като например в работата на пионери на постмодерния танц като Триша Браун или Стив Пакстън.
Статичното движение може да служи за различни цели в танца:
- За изграждане на напрежение или очакване преди голяма промяна на движението.
- За подчертаване на определен момент или жест.
- За контраст с по-динамични или плавни движения в парчето.
- За създаване на усещане за визуална красота или артистичен израз.
- Да предизвика традиционните представи за движение и време в танца.
Статичното движение изисква голям контрол, прецизност и усещане за тялото от танцьорите, тъй като включва задържане на позиция без загуба на равновесие или нарушаване на позата. Може да се използва и като инструмент за танцьорите да изследват собствената си физика и усещане за пространство.
В съвременните танцови и експериментални танцови форми концепцията за статично движение често се разширява, за да включва фини смени или промени в тялото, дори ако няма цялостно изместване в пространството. Тези микро-движения могат да добавят сложност и нюанс към статичното състояние и допълнително да разширят хореографските възможности на неподвижността в танца.