Танцът е кръстен на "пандите" или бамбуковите хлопки, които се използват като ударни инструменти за създаване на ритмичен съпровод на танца. Терминът "oasiwas" означава люлеене, отнасяйки се до грациозните и плавни движения на танцьорите, които имитират люлеенето на палмови листа.
Pandanggo Oasiwas обикновено се изпълнява по двойки, като танцьорите са един срещу друг и отразяват стъпките и движенията на другия. Танцът започва с бавен и преднамерен ритъм, който постепенно се увеличава, докато танцьорите изпълняват сложни движения с крака и грациозни жестове с ръце. Движенията на ръцете са особено важни в Pandanggo Oasiwas, тъй като създават илюзията за люлеещи се листа.
Костюмите за Pandanggo Oasiwas са традиционно живи и цветни, често включващи развяващи се поли за жените и сложни бродирани ризи за мъжете. Танцът е придружен от жива и оптимистична музика, която обикновено се изпълнява на традиционни филипински инструменти като китара, бандурия и перкусии.
Pandanggo Oasiwas заема специално място във филипинската култура и често се смята за един от най-емблематичните народни танци в страната. Той демонстрира богатото културно наследство на региона Visayas и продължава да бъде популярен избор за представления на културни представления, състезания и фестивали. Танцът е отражение на филипинското творчество и артистичност и е символ на жизненото и динамично културно наследство на страната.