Тя е представена като красива и очарователна жена с дълга, развързана коса и глас, който „накара [рицаря] да изтръпне от желание“. Нейната физическа привлекателност и ефирно присъствие пленяват рицаря, привличайки го в нейния свят. Тя го примамва да напусне земното си царство и да я последва в царство на очарование и красота.
Докато стихотворението се развива, става очевидно, че жената не е това, което изглежда. Тя отвежда рицаря в тъмно и пусто място, където той се озовава в капана на кошмарна реалност. Тя се превръща в безмилостна, безсърдечна фигура, която изпитва удоволствие от страданието и окончателната гибел на рицаря.
Жената символизира измамна и разрушителна сила, представляваща опасностите от поддаването на непреодолими желания и изоставянето на разума. Тя въплъщава идеята, че красотата може да бъде съблазнителна, но мимолетна, често криейки скрита и зловеща истина под повърхността си.
В поемата жената е спомената като "La Belle Dame sans Merci", което се превежда като "Красивата дама без милост". Самото заглавие предвещава коварната и непримирима природа, която се крие в нея.