След смъртта си Сузи постепенно се примирява с новото си съществуване в „между”. Тя наблюдава своето семейство, съученици и приятели, докато се ориентират в живота си без нея. Гледната точка на Сузи се измества от невинен наблюдател към по-зряла и разбираща душа.
Нейната промяна е най-очевидна в начина, по който тя взаимодейства с любимите си хора. В началото тя се бори да общува с тях и се чувства изолирана от живота им. Въпреки това, докато историята напредва, Сузи се научава да достига до семейството и приятелите си чрез сънища, спомени и видения.
Освен това Сузи все повече осъзнава значението на собствения си живот и смърт. Тя започва да разбира колко е важно да ценим всеки момент и да живеем пълноценно. Тази новооткрита мъдрост оформя нейните взаимодействия с другите и й позволява да намери приключване и изцеление.
До края на романа Сузи е прегърнала ролята си на наблюдател и защитник. Тя е разбрала целта на съществуването си по средата и се е научила да намира радост във връзките, които прави. Трансформацията на Сузи от невинно момиче в мъдра и състрадателна душа е една от централните теми на романа и служи като напомняне за дълбоките промени, които животът и смъртта могат да донесат.