Знам, че Шекспир е кръщен на 26 април 1564 г. в Стратфърт-на-Ейвън. Знаем, че баща му е ръкавичар и олдерман. Знаем, че вероятно е посещал „Кралската нова школа“. И нататък? Тишина.
Няма писма. Няма дневници. Няма школни записи. Няма съвременни анекдоти. Няма „млад Шекспир харесва да пуска змееви“ или „Уил играе хокей на Ейвън“. Мъжът, който е написал най-психологично проникнатите герои в английската литература, не е оставил нула следа от собствената си детска психология.
Биографите векове са пълнили празнота с спекулации – ученיק на месар? Учител на селото? Солдат в Нидерландите? Всяка теория отразява епохата на биографа, а не Шекспир.
Не знаем. И това е наред. Пьесите не изискват ключ към детството. Те са доказателството за ум, който е впитал всичко – реториката на граматичната школа, човечността на пазарния град, диалекта на Уорвикшир, Библията, класическата литература – и е превърнал в универсални стойности.
Детството на Шекспир е тъмната материя на биографията му: невидима, масова в гравитационното си действие и накрая ненужна за да се обяви светлината.