Например в известния монолог „да бъдеш или да не бъдеш“ Хамлет размишлява върху екзистенциалния въпрос дали е по-добре да издържиш трудностите на живота или да избягаш чрез смъртта. Той използва ярък език, за да опише „прашките и стрелите на възмутителното богатство“, както и „хилядите природни сътресения, на които плътта е наследник“. Тези силни образи се докосват до емоциите на читателя, създавайки усещане за съпричастност към вътрешната борба на Хамлет.
Освен това използването на реторични въпроси от Хамлет в монолозите му насърчава читателя да разсъждава върху собствените си преживявания и емоции. Поставяйки въпроси като „Дали е по-благородно в ума да страдаш / Прашките и стрелите на възмутителното богатство, / Или да вземеш оръжие срещу море от неприятности / И като се противопоставиш, да ги сложиш край“, Хамлет приканва читателя да обмисли техните собствени гледни точки за живота и смъртта.
Като цяло използването на патос в монолозите на Хамлет създава силна емоционална връзка между героя и читателя. Обръщайки се към емоциите на читателя, Шекспир ефективно съживява вътрешните конфликти на Хамлет и кани публиката да се включи в дълбок размисъл върху темите на пиесата.