Историческа алегория:
- The Crucible се развива в контекста на процесите над вещиците в Салем от 1692 г. Въпреки това, Милър използва пиесата като алегория, за да коментира политическия климат в Съединените щати по време на епохата на Маккарти, където обвиненията и подозренията в комунизма доведоха до несправедливо преследване .
Морална алегория:
- Пиесата подчертава опасностите от масова истерия, фалшиви обвинения и загуба на индивидуални свободи, изобразявайки морална алегория за опасностите от това да позволим на страха и предразсъдъците да доминират в обществото.
Алегории на герои:
- Много герои в пиесата могат да се разглеждат като алегорични изображения на реални исторически личности или концепции:
- Джон Проктър:Представлява личности, които са се съпротивлявали на несправедливостта на Маккартизма.
- Абигейл Уилямс:Символизира обвинителите, които направиха неоснователни твърдения по време на процесите в Салем и изслушванията от епохата на Маккарти.
- Съдия Данфорт:Представлява тези на власт, които сляпо са следвали несправедливата власт.
- Преподобни Хейл:Означава онези, които първоначално са подкрепили обвиненията, но в крайна сметка са променили мнението си.
Теми за власт и корупция:
- The Crucible изследва темата за това как властта може да поквари и да доведе до злоупотреба с власт. Това се вижда през героите на съдия Данфорт и Абигейл Уилямс, които манипулират системата за лична изгода.
Социална и политическа алегория:
- Пиесата на Милър може да се разглежда като коментар за опасностите от политическия екстремизъм и параноя. Алегорията служи като предупредителна приказка срещу позволяването на страха и подозрението да надделеят над разума и справедливостта в обществото.
Универсални човешки теми:
- Пиесата също така съдържа универсални човешки теми извън историческия контекст, включително крехкостта на човешките взаимоотношения, силата на вината и изкуплението и борбата между истината и лъжата.
По същество The Crucible функционира като алегория за разглеждане на по-широки социални и политически проблеми през историческа призма, което го прави мощна и уместна творба, която резонира с публиката отвъд конкретната историческа среда.