"Няма да умра."
Тези думи имат огромно значение, тъй като представляват неподчинението на Катнис срещу опита на Капитолия да контролира нейния разказ и собственото й бъдеще.
Въпреки че книгата завършва с чувство на надежда и поглед към възможно бъдеще за Panem, тя също оставя място за несигурност относно дългосрочните последици от революцията и предизвикателствата, които предстоят. Последните думи на Катнис отразяват решимостта й да оцелее и да оформи собствената си съдба, дори в лицето на невъобразими трудности.