(Застанете изправени, очите блестят със смесица от гняв и копнеж)
Наричат ме Рапунцел. Име, прошепнато от вятъра, име, което отеква в тишината на тази кула. Име, което говори за златна коса, име, което крещи за открадната свобода.
(Бавно прокарайте пръсти през въображаема коса, гласът ви омеква)
Косата ми, блестяща река от злато, затвор, създаден от мен. Катери се и се катери, златно въже, стигащо до небето, отчаяна молба за бягство. Молба, която майка Готел, жената, която открадна детството ми, пренебрегва. Тя ме държи като заложник, красотата ми е единствената й валута, единствената й сила.
(Гласът ви се повишава в знак на предизвикателство)
Но аз не съм марионетка. Аз не съм притежание. Аз съм Рапунцел и няма да бъда мълчалива!
(Юмруците ви се свиват, очите ви блестят с новооткрита решителност)
Вкусих света през откраднати моменти, зърнах го през прозореца на моята кула. Светът на слънце и вятър, на открито небе и живи цветове. Свят, който нашепва обещания за приключения, свят, който зове душата ми.
(Очите ви се отдалечават, гласът ви е изпълнен с копнеж)
Мечтая за свят отвъд тези стени, свят, в който косата ми не е верига, а блещукащ водопад. Копнея за свободата да изследвам, да уча, да обичам. Да бъда повече от пленена девойка, да бъда жена, която сама крои съдбата си.
(Гласът ви става свиреп)
Но не съм сам. Намерих глас, глас, който нашепва надежда, глас, който призовава за промяна. Глас, който ми напомня, че не се определям от дължината на косата ми, а от огъня в сърцето ми.
(Вие стоите изправени, гласът ви звъни от решителност)
Ще се освободя. Ще намеря своя път. Ще бъда Рапунцел, жената, която предизвика съдбата си, която се извиси над сенките, която прегърна светлината на свободата.
(Дръжте главата си високо, погледът ви е непоклатим)
Това е моята история, моето пътуване, моята битка. И няма да бъда заглушен.