Ето предизвикателството:Всъщност няма изречение в поредицата от сънища, което директно да се отнася до реалността на ситуацията. Цялата поредица е проектирана да бъде заблуда, фантазия, създадена от умиращия ум на Farquhar.
Има обаче моменти в поредицата, които *намекват* за реалността:
* "Сега той беше в пълно отстъпление." Тази реплика подсказва началото на въображаемото бягство на Фаркухар, но също така фино загатва физическата невъзможност на неговата ситуация. Той все още виси.
* "Водата, бреговете, дърветата, храстите, цветята, къщите бяха облечени с неестествена яснота." Това повишено сетивно възприятие често е признак на умиращ мозък, което предполага нереалността на събитията, които се развиват.
Самата поредица от сънища е майсторски пример за това как Биърс манипулира гледната точка на читателя. Той умишлено размива границата между реалност и фантазия, карайки ни да се запитаме какво всъщност се случва.
Кажете ми, ако искате да обсъдим други аспекти на историята!