1. Логически аргументи: Антигона представя логични разсъждения, като се позовава на техния дълг като сестри да почетат и погребат брат си Полиник. Тя твърди, че не могат да го изоставят и трябва да се противопоставят на заповедите на краля, тъй като неписаните закони на боговете изискват правилно погребение.
2. Апел към морала: Антигона се обръща към моралния компас на Исмена, напомняйки й за техните споделени ценности и вярвания в светостта на семейните връзки. Тя подчертава, че те не трябва да се страхуват от наказание от краля в сравнение с божественото наказание, което могат да получат за пренебрегване на дълга си.
3. Последствено мислене: Антигона посочва потенциалните последици от тяхното бездействие. Тя твърди, че ако не успеят да погребат Полиник, те не само ще пренебрегнат правата на брат си, но и ще създадат опасен прецедент, който може да подкопае репутацията на семейството им и личната им неприкосновеност.
4. Позоваване на социални норми: Антигона подчертава обществените очаквания и норми по отношение на правилното погребение на мъртвите. Тя твърди, че те не могат да пренебрегнат тези норми и обичаи, без да се сблъскат със социално неодобрение и морална вина.
5. Сравнение на мотивациите: Антигона противопоставя мотивите си на притесненията на Исмена относно властта на краля. Тя твърди, че цени божествените закони и семейни задължения над всеки страх от наказание, демонстрирайки своето рационално приоритизиране на моралните принципи.
Като цяло, Антигона използва разума в началната сцена с Исмена, като представя логически аргументи, апелирайки към споделения морал, обмисляйки последствията от техните действия, препращайки към обществените норми и противопоставяйки техните мотивации. Нейните разсъждения се опитват да убедят Исмен да се присъедини към нея в техния дълг, подчертавайки важността на почитането на брат им и поддържането на светостта на семейните връзки.