Връзката им с Хамлет е сложна и многостранна:
* Първоначално те се представят като неутрални партии: Кралят ги моли да „използват своята преценка“ и да разберат какво прави Хамлет толкова меланхолично. Изглежда, че изпълняват задължение, вместо да имат някаква злоба към Хамлет.
* Те се заплитат в сюжета на Клавдий: Кралят ги инструктира да заведат Хамлет в Англия и го екзекутират. Това ги поставя в трудна позиция, тъй като те сега участват активно в потенциално вредни действия.
* тяхната лоялност е съмнителна: Желанието им да следват заповедите на краля повдига въпроси относно тяхната лоялност към Хамлет, техния стар приятел. Не е ясно дали те са истински загрижени за благосъстоянието на Хамлет или просто се опитват да угодят на краля.
* Те действат като фолиа на Хамлет: Липсата им на дълбочина и сложност контрастира рязко с дълбоката интроспекция на Хамлет и философските размишления. Те представляват светския и практичен, докато Хамлет олицетворява трагичното и философското.
* Те в крайна сметка са жертви на централния конфликт на пиесата: Покорството им към Клавдий води до собствения им трагичен край, тъй като те са убити от пиратите, които Хамлет наема да ги пресече.
В обобщение, Rosencrantz и Guildenstern са двусмислени герои, които служат на множество цели в пиесата:
* Те осигуряват комично облекчение и контраст със сериозността на Хамлет.
* Те действат като инструменти на машинациите на краля.
* Те подчертават сложността на лоялността и морала в пиесата.
Нееднозначността около истинските им намерения и тяхната крайна съдба служи за подчертаване на трагедията на Хамлет и моралните сложности на пиесата.