Този свят храм, нежният грях е това:
Устните ми, двама зачервени поклонници, готови да стоят
За да изглади това грубо докосване с нежна целувка."** (Ромео, 2.2.75-78)
Този пасаж загатва за християнската традиция за целуване на свети предмети в знак на почит. Ромео сравнява устните на Жулиета със светилище, а целувката му с целувка на поклонник. Тази алюзия предполага, че Ромео вижда Жулиета като свещено и чисто същество.
* **"Но, меко, каква светлина се пробива през онзи прозорец?
Това е изтокът, а Жулиета е слънцето."** (Ромео, 2.2.2-3)
Този пасаж загатва за библейската история за Благовещението, в която ангел Гавриил казва на Мария, че ще роди Исус. В този пасаж Ромео сравнява Жулиета със слънцето, което предполага, че я вижда като източник на светлина и надежда.
* **"О, говори отново, светъл ангел, защото ти си
Колкото и да е славно тази нощ, да си над главата ми
Както е крилат пратеник на небето
Към побелелите учудени очи
На смъртни, които се отдръпват, за да го погледнат
Когато прекрачи ленивите облаци
И плава в лоното на въздуха."** (Ромео, 2.2.26-32)
Този пасаж загатва за библейската история за явяването на ангел Гавриил на Мария. Ромео сравнява Жулиета с крилат пратеник на небето, предполагайки, че я вижда като божествено същество.
* „Изгрей светло слънце и убий завистливата луна
Който вече е болен и блед от скръб." (Ромео, 2.2.4)
Ромео описва Жулиета като слънцето, каращо луната да пребледнее и да завижда на нейното присъствие. Това може да се разглежда като сравняване със Селена, гръцката богиня на луната, за която се казва, че е влюбена в бога на слънцето Хелиос.