Оспорване на авторитета му: Неподчинението на Антигона на едикта на Креон да не погребва брат й, Полинейк, се разглежда от Креон като пряко предизвикателство към неговия авторитет и власт като владетел на Тива. Той разглежда действията й като подкопаване на неговата мъжка роля като вземащ решения и прилагащ закона. Креон смята, че ако позволи на Антигона да остане ненаказана, това ще отслаби позицията му и ще го накара да изглежда слаб и нерешителен в очите на своите поданици.
Поставяне под съмнение на неговата преценка: Решението на Креон да забрани погребението на Полинейк се основава на убеждението му, че интересите на държавата трябва да стоят пред личните или семейните връзки. Отказът на Антигона да се съобрази с това решение предполага, че тя вярва, че нейните ценности и преценка са по-добри от неговите, което той тълкува като поставяне под въпрос на неговата мъдрост и компетентност като лидер. Това възприемано предизвикателство към неговата преценка допълнително подхранва решимостта на Креон да накаже Антигона и да утвърди своето господство.
Роли на половете и динамика на властта: В древногръцкото общество мъжествеността е тясно свързана със сила, власт и контрол. Статутът на Креон като мъж владетел е застрашен от демонстрацията на смелост, решителност и независимост на Антигона. Готовността й да се противопостави на него и да рискува живота си заради убежденията си поставя под въпрос традиционните роли на половете и патриархалния ред, който представлява Креон. Това възприемано подкопаване на половите норми добавя друго измерение към конфликта, превръщайки го в сблъсък не само на волята, но и на динамиката на властта и социалните очаквания.
Емоционална реакция: Възприемането на Антигона като заплаха от Креон също предизвиква емоционална реакция у него. Той се чувства лично пренебрегнат и неуважен от нейните действия, което го кара да реагира с гняв и желание да утвърди господството си над нея. Конфликтът между тях става дълбоко личен, ескалирайки интензивността на тяхната конфронтация и затруднявайки намирането на компромис или решение за двете страни.
Като цяло възгледът на Креон за Антигона като заплаха за неговата мъжественост изостря конфликта между тях, добавяйки слоеве от динамика на властта, социални очаквания и емоционални реакции към вече обтегнатите им отношения. То повишава залога на тяхната конфронтация и допринася за трагичния изход на пиесата.