Отговорът на загадката е „човек“. Като дете, пълзейки на четири крака (сутрин), човек стои изправен и ходи на два крака (обед), а в напреднала възраст може да се нуждае от помощта на бастун или опора (вечер). Тази прогресия е паралел на собствения жизнен път на Едип. В младостта си той беше изпълнен с гордост и амбиция, опитвайки се да разреши загадката и да спаси Тива от чумата. По обяд той достигна върха на властта и статута си на крал, но действията му несъзнателно го водеха към катастрофа. Вечерта на живота си Едип е смирен и съкрушен от разкриването на миналото си, но той също така придобива мъдрост и самосъзнание. Той разбира, че загадката не е просто пъзел, а метафора за сложното и често болезнено пътуване на човешкия живот.
Трагичното падение на Едип в крайна сметка е резултат от неговото високомерие и желание да контролира собствената си съдба. Той вярваше, че може да надхитри съдбата и да избяга от пророчеството, предсказващо действията му. Въпреки това, чрез своето страдание и падение, Едип научава, че истинската мъдрост не се крие в опитите да се контролират събитията, а в приемането на собствените ограничения и разбирането на по-дълбоките сили в играта. Гатанката, с променящата се природа и елемента на времето, служи като трогателно напомняне за преходния и непредсказуем характер на човешкото съществуване и важността на смирението пред лицето на 命运和神圣.