Пророчеството на Тирезий:
- Тирезий е призован от Креон след новината за погребението на Полинейк и последвалите божествени признаци на гняв от боговете. Той предупреждава Креон, че действията му са разгневили боговете и че Тива е в опасност.
- Тирезий разкрива, че отказът на Креон да позволи Полинейк да бъде погребан правилно е нарушение на религиозните и морални обичаи и е довел проклятие върху града.
- Той предсказва, че ако Креон не поправи грешката си и не освободи Антигона от присъдата й, Тива ще бъде изправена пред бедствие и Креон ще понесе последствията.
Промяната на сърцето на Креон:
- Креон, първоначално пренебрежителен към пророчеството на Тирезий, става все по-притеснен и разтърсен от думите му. Той осъзнава сериозността на ситуацията и започва да преосмисля действията си.
- Той признава, че неговата упоритост и гордост са довели до сериозна грешка и че е прекрачил своите граници, като е пренебрегнал божествените закони и обичаи.
- Креон решава да се вслуша в съвета на Тирезий и да предприеме действия, за да успокои боговете и да предотврати предстоящото бедствие.
Спасяване и смърт:
- С новооткрито чувство за неотложност, Креон нарежда на хората си да освободят Антигона от гробницата й. Когато обаче пристигат, вече е твърде късно. Антигона е посегнала на живота си, като се е обесила.
- Хемон, синът на Креон и годеникът на Антигона, е съсипан и обвинява баща си за нейната смърт. В скръб и гняв Хемон обръща меча си срещу себе си и се самоубива.
- Смъртта на Антигона и Хемон носи огромна скръб и срам на Креон, който сега наистина разбира последствията от действията си. Той оплаква грешките си и признава провалите си като владетел.
В крайна сметка конфликтът между Антигона и Креон се разрешава чрез трагедия и страдание. Решението идва, когато Креон претърпява промяна в мнението си, след като получава пророчеството на Тирезий, но разкаянието му идва с голяма лична цена. Пиесата изследва темите за гордостта, съдбата и последствията от незачитането на моралните и божествените закони, оставяйки публиката с трогателен размисъл върху сложността на човешката природа и стремежа към справедливост.