По време на стихотворението говорещият е погълнат от скръбта си и спомените за изгубената си любов Ленор. Постоянният отговор на гарвана на „Nevermore“ действа като жестоко напомняне за окончателността на смъртта, подчертавайки, че няма надежда за помирение или събиране с Ленор. Това повторение се превръща в натрапчив рефрен, който отразява психическото състояние на говорещия, подчертавайки неговите терзания и безполезността на търсенето му на утеха.
Нещо повече, събитието с произнасянето на „Nevermore“ от гарвана придобива символично измерение. Той капсулира екзистенциалната криза на говорещия, представяйки мрака, отчаянието и несигурността, пред които е изправен. Непоколебимото повтаряне на думата от гарвана предполага, че страданието на говорещия ще продължи и няма измъкване от психологическата му мъка.
Използването на това централно събитие от По е майсторски изработено, за да създаде дълбоко въздействие върху читателя. Повтарянето на "Nevermore" генерира обезпокоителен ритъм, който отеква в стихотворението, отразявайки състоянието на ума на говорещия. Превръща се в незабравим символ на безмилостната природа на скръбта и човешката неспособност да преодолее призрака на смъртта и загубата.
По този начин събитието с постоянното произнасяне на „Nevermore“ от гарвана в поемата се откроява като основен момент, който движи разказа, усилва емоциите и въплъщава централните теми на „Гарванът“.