Ето пример за шекспиров сонет от Уилям Шекспир:
Когато, в немилост с богатство и мъжки очи,
Съвсем сам пискам в моето отхвърлено състояние,
И безпокойство на глухите небеса с моите викове без ботуши,
И гледам себе си, и проклинам съдбата си,
Пожелавайки ми като още един, богат на надежда,
Представени като него, като него с приятели, обладани,
Желаене на изкуството на този човек и обхвата на този човек,
С това, което най-много ми харесва, съм най-малко доволен,
И все пак в тези мисли себе си почти презирам,
Наистина мисля за теб и след това за моето състояние,
Като чучулигата в разгара на деня
От мрачна земя, пее химни пред небесната порта.
За твоята сладка любов, която помниш, такова богатство носи,
Тогава аз презирам да променя състоянието си с крале.