1. Паралелизъм: Това е повторение на граматична структура или модел. Например:
- "Не че обичах по-малко Цезар, но повече обичах Рим"
2. Антитеза: Това е противопоставянето на две противоположни идеи или фрази. Например:
- "Тъй като Цезар ме обичаше, аз плача за него; тъй като имаше късмет, аз се радвам на това; тъй като беше храбър, аз го почитам; но тъй като беше амбициозен, аз го убих."
3. Ирония: Това е използването на думи или ситуации за създаване на контраст между това, което се очаква и това, което действително се случва. Например:
- Брут оправдава действията си, като казва:"Убих го за страната му, не за моята." Това предполага, че Брут е действал в най-добрия интерес на Рим, но сцената показва, че той е мотивиран от лична амбиция.
4. Патос: Това е използването на емоционален език, за да се хареса на чувствата на публиката. Например:
- Речта на Брут използва ярки образи, като например "мантията му беше напоена с кръв", за да предизвика съчувствие към Цезар.
5. Етос: Това е използването на достоверна, достоверна информация в подкрепа на аргумент. Например:
- Брут цитира примера на Касий, който беше уважаван сенатор, като доказателство, че той не действа от лична амбиция.
6. Алитерация: Това е повторението на един и същи начален съгласен звук в поредица от думи. Например:
- "Изборът на думи, които ще бъдат направени от тях, за да бъдат използвани от нас"
Тези реторични средства се използват ефективно в Юлий Цезар за създаване на напрежение, напрежение и емоционално въздействие.